Кафе и цигари на Джим Джармуш кръщава лошите навици с хубави имена. Филмът се състои от 11 портрета, написани и режисирани от иконата на независимото кино в периода от 1986 г. насам, които накрая биват сглобени в едно изненадващо съгласувано цяло. Тази сухо комична ода към губенето на време над поредната чаша издига чесането на езици в арт форма. Роберто Бенини и Стивън Райт (дали е възможно да се измислят двама души, по-неподходящи да седнат заедно на обяд?) изпадат в печални недоразумения помежду си и я докарват дотам, че си разменят самоличностите, докато RZA и GZA от клана Ву-тан обсъждат алтернативната медицина с Бил Мъри, който се представя за келнер, докато се налива с колумбийско вино направо от каната. Иги Поп и Том Уейтс се препъват из неудобни мълчания и скърбят заради факта, че в джубокса на техния ресторант няма нито една тяхна песен; Джак и Мег от „Уайт Страйпс” експериментират със спиралата на Тесла; Кейт Бланшет играе себе си (в известен смисъл), както и отчуждената си братовчедка при една среща, в която двете преливат от неприязън една към друга; а Исак де Банколе – свое готино превъплъщение със слънчеви очила и строен костюм, се опитва безуспешно да убеди най-добрия си приятел, че наистина, ама наистина няма проблем. В най-запомнящия се епизод от филма превъзходните английски актьори Алфред Молина и Стийв Куган страхотно смешно се подиграват със статута си на знаменитости. Заснет разнообразно от Том Дичило, Фредерик Елмс, Елън Кюра и Роби Мюлер – като техните блестящи черно-бели изображения съвършено допълват безизразния поглед на Джармуш, – Кафе и цигари е необикновен, обичлив (особено към бившата суперзвезда на Уорхол Тейлър Мийд) и далеч не толкова смъртоносен, колкото съчетанието, поднесено в заглавието.